ПРОИЗХОДЪТ НА СВАТБЕНИТЕ ТРАДИЦИИ

BI_wedding_traditions_2

Произходът на сватбените традиции

Предполагаме на всеки се случва, когато е на сватба да се замисли за всички неща, които се случват в този момент – защо се случват точно по този начин, каква е идеята и има ли приложение във времето, в което живеем? Но подобно на много неща, които правим всеки ден, така и сватбените традиции, от основните елементи, до най-малките детайли, се предават от векове.

Някои от обичаите датират от време, когато браковете са се случвали на сила, или са били средство за сключване на примирие или някакъв вид сделка. За щастие в днешно време, почти няма такива ситуации, което респективно означава и по-малко булки, избягали от сватбите си. Въпреки това, обаче някои от древните традиции все още се практуват от двойките.

Някои от тях дори вече са забравени, но ние ще разгледаме тези, които все още намират място в модерния сватбен ритуал.

Носенето на воал

Това е традиция, която се среща при браковете по цял свят. Но знаете ли, че първите воали са се носели от суеверие? Воалите са служили за защита от зли духове, за да не знаят те коя е булката, докато вече не е твърде късно. Римляните вярвали, че демоните завиждали на човешкото щастие и носенето на воал, било като средство за заблуда на дявола.

“Даването” на булката

Чували ли сте понакога, този, който венчава младоженците да пита “Кой дава тази жена, на този мъж?”. Традицията бащата да дава дъщеря си на бъдещия й съпруг датира още от времената, когато жените са били собственост на бащите си, докато не се омъжат. Право на всеки баща било да “даде” булката на момчето, само след като е получил зестрата, която е поискал за нея. След това момичето свата собственост на съпруга си.

Булката в ляво

Традиция е булката винаги да застава отляво на младоженеца, когато са пред олтара. Това е останало още от времената, когато е било необходимо дясната ръка на младоженеца да бъде свободна, в случай, че трябва да защити своята булка с меча си, ако някой се опита да я открадне от сватбата в последния момент. Също така това е било необходимо, за да може мъжът да я хване, ако булката тръгне да бяга, в случаите, когато е била отвлечена.

Кумът

Имало е времена, когато булките не са имали много избор, за кого да се омъжат, за това младоженците е трябвало да вземат със себе си на сватбата най-силният си приятел, в случай, че тя реши да избяга. Той е трябвало да присъства и в случаите, когато семейството на булката било против този съюз. Този мъж винаги се е избирал според неговите умения. Той е трябвало да бъде най-добър в редица неща, едно от които е било боят с меч. Те винаги заставали от дясно на младоженеца, за да му помогнат при нужда.

BI_wedding_traditions_3

Произходът на сватбените традиции

Шаферките

За къде е една булка без своите шаферки? Но знаете ли от къде точно, произлиза тази традиция? Теорията е, че началото й идва от Римските закони, според които, на всяка сватба трябва да присъстват 10 свидетеля, които да надхитрят злите духове, които идват, за да развалят тържеството. Шаферките трябвало да бъдат облечени, в абсолютно същите рокли, като тази на булката, за да не могат да я познаят демоните. Дори във Викторианска Англия ще може да видите сватби, на които шаферките и шаферите са облечени по абсолютно същия начин, като булката и младоженеца. След 1898 година това било променено, за да няма никой, който да засенчва красотата на булката в този ден.

Можете да целунете булката!

Отново римляните са тези, които са започнали тази традиция. Според техните закони, булката и младоженецът трябвало да се омъжат на годеж, формална церемония между двете семейства. Разменяли се подаръци и се уговаряла сезтрата. Чак тогава се подписвало писмено споразумение, което се запечатвало с целувка. В днешно време ние приемаме целувката повече като знак на отдаденост, но е и перфектен завършек на сватбената церемония.

BI_wedding_traditions_1

Произходът на сватбените традиции

Снимки – Pinterest

Leave a Reply